В последния работен ден на седмицата, който на практика беше събота и в този смисъл донякъде празник, радио Ереван получи ексклузивна изпреварваща информация от един от социалните клюкарници, известни още като Мрежа за паяци.
Новината не беше съвсем новина, но ставаше в смисъл, че беше видяна едва от 200-300 човека, които не бяха слушатели на радио станцията. И така – екип на радио Ереван посети мястото на събитието, след уговорка на ексклузивно интервю по никое време…телефонни обаждания до някакви заспали граждани, които започваха с нощен поздрав от типа „А, бе ти що …“ и завършиха с кашляне и пуфтене.
Касаеше се за голяма афера – в едно от престижните учебни заведения, в което студентите принадлежаха към две конфронтиращи се театрални трупи, се беше получил супетултраголям проблем с учебниците. Те се разлепяли, разпадали, били пълни със всякакви грешки, които довеждали студентите до научни заблуди, а освен това, разположената зад ъгъла на университета книжарница ги продавала за колкото си иска. Влизаш изтупан с костюмче и слънчеви очила – и ето то го Учебника за 50 лева. Влизаш крайно опърпан и облечен с чисти, макар и не нови дрехи – и цената е 42 лева и т.н. Това разказаха от едната театрална трупа.
Екипът на радио Ереван записа репортажа и дори успя да го монтира в същия ден, което си беше постижение от гледна точка на Графика.
Остана да вземе мненията на всички засегнати страни и тук смелият репортерски екип съвсем падна духом…защото се оказа, че страни няма или поне – не съвсем.
Първата институция „Комисията за утешение на прецаканите“ не само не утеши нашия екип, но и допълнително влоши сенната му хрема. Оказа се, че те не разполагат с утешение за такива случаи, защото не могат нищо да направят срещу пазарната икономика, която както знаем е подвластна на търсенето и предлагането, а цените на стоките и услугите във връзка с този неумолим закон са си константно променливи. Що се отнася до лепилото и разпада или полуразпада на учебниците, от Комисията заявиха: „Ми, то държавата се разпада, вие с учебниците ли се хванахте?“ „Ъ-ъ, аз таковата“ – смънка репортерката на Ереван и не довърши, защото нямаше слушател. Линията беше прекъснала или другата страна, доволна от откритието и едносекундната пауза беше затворила.
След това репортерката реши да обезпокои „Министерството на неведението и скуката“ – обади се в пресцентъра и им разказа с най-медния си гласец цялата сага. „Ами, ние не се занимаваме с университетите – те са си сами по себе си, но напишете ни имейл, ще ви отговорим официално.“ Е, това поне беше добронамерено. После репортерката получи обаждане от една много мила и определено аргументирана дама, която споделяше, че нещата са извън контрол и нямаше как да въздейства. В крайна сметка беше готова да изпрати някой, който да обясни, че науката е една, но въпреки това учебниците са много и струват различно.
Последва телефонно обаждане и от другата страна на мобилната връзка стоеше представител на учебното заведение.
– Абе, ако падне нЕкой камък от Витоша и утЕпе нЕкой ти пак ли шЕ ми звъннеш. Грешки имАло. Те нашите студенти к‘Во разбират. Те пишат фуДбол с „Д“, толкова са прости…
– Ми, аз не за камъка, за учебниците се обаждам – смънка репортерката.
– А-а! Учебниците значи! Нямаме никаква връзка с това издателство! Ние държавната поръчката с други сме я подписали – отсече предствителят.
– Ами като нямате, те защо ви печатат учебниците, а? – набра скорост репортерката.
– Ами те дадоха най-изгодната оферта. Като свършат учебниците ние си поръчахме на този, който даде най-добрата цена.
– Изгодна, изгодна, ама за кого; и защо учебниците струват по-скъпо? – заяде се репортерката.
– А що да не струват по-скъпо? Нали живеем в свободна държава, имаме пазарна икономика! Ние с издателството нямаме никакви отношения. Всеки може да отиде там и да каже искам да ми отпечаташ това и това и те –печатат! Пазарна икономика! ПИчат мениджър! Ясно ли е! Сега давам телефона на другата театрална трупа!
– Моля? Каква театрална трупа? – съвсем се оплете репортерката. Но беше късно. От другата страна на линията се чу мелодичен мъжки глас:
– Ние сме от другататеатрална трупа, която е по-легитимна и искаме да кажем, че колегите винаги ни пренебрегват. Измислят си някакви несъшествуващи проблеми, за да събират лайкове в Мрежата за паяци! Ние протестираме!
– А-а-айде стига вече, че времето ни е към своя край – самодоволно изрече репортерката и сложи край на разговора.
От „Смешната платка“ също не допринесоха много…те държавните поръчки не ги завеждали вече. Кой ги завежда? Ами те вече имат автономен статут и НИКОЙ не ги завежда…
В крайна сметка справедливото решение на заплетения казус дойде като бог от машина (deus ex machina), както се изразяват римляните за гръцката трагедия.
Бате Чочо – добър човечец и неуспешен бизнесмен имаше в мазенцето си копирка и нощем копираше Учебниците, а денем ги продаваше по 15 лева.
С това нашият репортаж завършва. Останете с програмата на радио Ереван и пийте по една студена вода! Наздраве!
