Първата музика, за която дадох пари в живота си, беше албум на Дони и Момчил от сергия на пазарния ден в Своге. Съмнявам се да е бил оригинален, но пък и аз не бях пълнолетна. Беше с любов със сигурност.
Оттогава минаха години, но някаква тънка струна в мен потрепва още всеки път, когато чуя „Ближи си сладоледа” или „Червило”.
Така стана и преди няколко месеца, когато случайно попаднах на едно БГ парти в централен столичен бар. Напоследък рядко виждаш хора, които избухват по баровете, заради това, което слушат, а не заради това, което пият.
Не че двете не са свързани, де.
Разбрах, че явно има глад за българска музика у много хора и че има малко хора, които могат да го заситят.
Един от тях е Боян Бочев. Много усмихнат и откровено риж симпатяга, който не само организира партита, но е и създател и водещ на предаването за „музика без ограничения” – Shuffle.
Та, поговорихме си за тези неща:
Какво е Shuffle, кога и къде да го чуем? И защо?
Shuffle е онлайн радио предаване за музика без ограничения, ако мога най-кратко и обобщено да се изразя в едно изречение. Това е една моя идея, която се зароди преди 4 години, след един жесток уикенд в Пловдив.
Във влака на връщане към София с моя приятел и част от екипа на Shuffle – Георги Бурнаски a.k.a DJ Strange Affection, се появи идеята за ново радио предаване. И така след 3 месеца препродукция, предаването стартира през 2010-та, като в първия сезон имаше 10 епизода.
Сега, 4 години по-късно, заедно с екипа на One Red Studio, решихме, че е време за ренесанс на предаването, и от края на февруари досега вече имаме 10 броя, а днес, 8-ми май, ще може да чуете 11-тото издание.
Shuffle може да се слуша в интернет на този адрес , всеки четвъртък след 18.00ч.
Честно казано, в момента сме набрали страхотно темпо, записваме всяка седмица, гостуват ни популярни и нови алтернативни артисти, а от няколко епизода насам в студиото имаме и ко-водещи. Много планове за бъдещето ни се въртят из главите, ще работим в посока за реализацията на по-голямата част от тях.
Mото на предаването ти е „Музика без ограничения”? Наистина ли? Имаш ли табута?
Да, наистина, това е единствената философия, която следваме при подготовката на предаването. Искаме действително музиката да е без ограничения и всеки да открие нещо в двата часа, които ни отдели седмично.
Вие сами може да прецените, в един брой на Shuffle може да чуете от рапърът Feel, през електронните Apemen и Pretty Lights, рага ритми от Jahmmi Youth до зверски алтърнатив от група като Wye Oak.
Не мисля, че имаме табута, реално можем да пуснем всичко, което си заслужава да предложим на слушателите ни, с приоритет е новата музика от света и разбира се от България.
Откъде любовта към българската музика и благородното решение да я популяризираш?
От 10-11 годишен слушам всякаква българска музика. В началото разбира се това, което звучеше по телевизията и най-вече по радиото. Вече с годините започнах да си пресявам това, което достига до ушите ми и малко нелегално влизах в клубовете на концерти на групи като Остава, Gravity Co. , Анимационерите и др.
Но интересът ми не спираше само до музиката на тези артисти и започнах да ги заговарям, да се интересувам повече за това, как живеят, как разсъждават.
И някак стана естествено след 2011-та година да организирам тематични БГ партита, за които пишех на български музиканти да ми пращатат техните най-нови парчета и да ги пускам на тези вечери. Повярвайте ми, има страхотни български артисти, но просто системата ни е сбъркана и техните песни доста често не стигат до публиката.
Напоследък това се променя и съм сигурен, че ни чакат страхотни дни, както за българската алтернативна, така и за поп музиката ни.
Какво значи „комерсиална музика” и защо хората се притесняват от това определение?
О, това е много сложен въпрос! Като чуя комерсиална музика се сещам за една фраза на Дани – барабанистът на Остава: „Попът не е мръсна дума!”.
За мен е трудно да сложим под общ знаменател популярната и комерсиалната музика. По-скоро трябва да сме конкретни кои артисти продават и дали музиката им е създадена да се печели в големи количества от нея.
Вижте, наистина е трудно да се каже, защото и Depeche Mode са мултимилионна банда, но песните им, ха, определено не са комерсиални!
Струва ми се, че слушането или неслушането на дадена музика, за мнозина е поле за избиване на комплекси, вместо за черпене на щастие, както би трябвало да е… Защо така?
Честно казано не съм много съгласен с тази теза. Музиката за мен, независимо от стила, е създадена, за да носи позитивно усещане на слушателите, а и това, което се опитваме в Shuffle, е по някакъв начин да караме хората да бъдат търсещи, и да слушат по-нова и по-разнообразна музика.
Това с комплексите може би го има, но се надявам да е все по-рядко.
В момента раждат ли се „евъргрийни” или това е олдскуул термин? Как мислиш?
Ако чуете новия албум на The Black Keys мисля си, че ще си кажете, че това наистина ще бъде евъргрийн. Според мен, за да стане стане едно парче „вечно зелено” трябва естествено да мине някакво време.
А и този термин ми се струва доста, доста остарял.
Защо в София няма достатъчно БГ паритита? Или моят нощен живот е зле?
Права си, няма много БГ партита или по-точно казано, няма достатъчно адекватни такива тематични вечери. Аз бих отличил алтернативните БГ партита, които организират традиционно всяка година в клуб Строежа, но пък там на мен ми липсват някои качествени поп парчета.
За отбелязване са и ивентите с българска музика на бар „Петък“, но и там на моменти ми идва в повече Балкантон и шлагерната концепция.
Разбира се всичко е въпрос на вкус, но за мен едно БГ Парти трябва да включва разнообразни артисти и да има неочаквани моменти за публиката, а защо не и за самия селектор.
Любими български изпълнители, за които малко знаем, а трябва повече?
Повярвайте ми, доста са! Стараем се в Shuffle да им обръщаме внимание и всяка седмица да пускаме поне един такъв изпълнител.
Ако трябва да съм конкретен, ще сложа акцент на няколко имена: My Disorder, Apemen, Raja&The Band, Jeremy?, Koka Mass Jazz, Macrophone, Airbag, Bright Sight, Павел Терзийски и още много други, за които не мога веднага да се сетя, но определено се намират.
Къде е пресечната точка между УНСС и това, което правиш? (Учил е там).
Хаха, поздравления Антония за този въпрос. Аз съм завършил една доста специфична специалност – Интелектуална собственост в УНСС. Това е област, която е наистина всеообхватна и тя се простира, както в иконимиката, така и в изкуствата.
Пресечната точка е, че винаги съм искал да помагам на артистите, като защитавам техните права и в същото време моите знания и умения да съдействат на хората на изкуството, това което сътворяват да достига да повече хора.
Най-важното в такъв тип отношения да има win-win-win ситуация. Артистът да е доволен, аз като свързващо звено да съм удовлетворен и най-важното – публиката да е задоволила нуждата си от духовно изживяване.
За какво мечтаеш по отношение на музиката? Във връзка с Shuffle, a и изобщо?
Мечтите ми в момента са свързани най-вече със Shuffle. Иска ми се да работим все така фокусирано, да каним интересни гости и най-важното да имаме все повече слушатели, които да бъдат радиоактивни и да харесват това, което правим.
В момента вече работя с нов екип,: това са Константин Кацарски и Димитър Паскалев от Bluba Lu Studio и си пожелавам да сме здрави и да имаме успехи занапред.
Естествено си мечтая да има все по-качествена музика, която да слушаме всички, за да има какво да представяме и в Shuffle.
О, да и една конкретна мечта, искам да отида на фестивала Coachella в Калифорния, това ще е преживяване, което ще помня цял живот!
Най-ужасното парче, което си чувал в живота си? Или поне напоследък…? Кое е и защо е то?
Труден въпрос, защото се опитвам внимателно да си подбирам музиката. С риск да засегна някого, последното на Лора Караджова е нещо, което лично на мен не ми допада. Причината е, че няма никакво послание, а и стилът ми е доста повърхностен.
Най-хубавото нещо, което ти се случи на твое парти наскоро?
Не мога да се сетя за нещо конкретно. Най-любимият ми момент е когато пусна нещо ново и има хора от публиката, които идват при мен и молят да им напиша на кого и кое е парчето.
Разбира се, най-приятният миг е, когато видиш, че гостите на твоето парти истински се забавляват!
Следващото парти е на 17 май в бар „4 стаи“ и ще се случи заедно с Ogi 23 на сцената. Специален гост – Янко Бръснаря от The Pomorians и Artery. Входът е свободен, а събитията тепърва предстоят с планове за морето и София през лятото и есента.
Снимки: Милан Рибагин.
