…след като последното турне на полската група отново отбеляза и „Аларма Пънк Джаз“ с три дати
Албумът, припомняме, се казва Last Row Needs Heroes. Героите, съответно: Яцек Пелка (барабани), Адам Карковски (бас и акордеон), Павел Осовски (клавишни) и Якуб Радомски (китари, глас, клавишни, композиции и текстове). С него е и интервюто ни след малко, но ще стигнем и дотам. Защото героите в албума са още Мартин Сандстрьом от добре познатата на публиката на „Аларма Пънк Джаз“ шведска група Jeniferever (и от Stiu Nu Stiu, да не забравяме), друг един швед – саунд-инженерът Магнус Линдберг от Cult Of Luna, който свири и перкусиите в някои от пиесите, различни организатори на концерти от Балканите и по на Изток, а и съвсем на Запад, хората движещи ливърпулския лейбъл EDILS Recordings, директорът на фестивала „Аларма Пънк Джаз“, О’Брайън от „1984“ и въобще, цял пантеон от споменати и изпуснати герои. Неслучайно музикантите са оставили и свободно място на последния ред с благодарностите, за да добавите и себе си. Самите песни, концептуално подредени, носят имената на различни истински и фикционални герои. А колкото повече… толкова повече.
Keira Is You са от Хожов, Горна Силезия, в рамките на радиофестивала на програма „Христо Ботев” са участвали четири пъти досега, не се страхуват от дългите разстояния – от Испания до Косово и от Прибалтика до клубове с имена „Джим Джармуш“ и „Джеймс Джойс“ в Италия. В България и този път (както през ноември 2013) останаха повечко време – с концерт на 25 в „Олд Скул“ в Русе (клубът отвори врати специално, за да бъде домакин на събитието, а оттук нататък може би отново ще се захване с концерта дейност – б.а.) и два в София – един в Maze, заедно с „Абсолютно Начинаещи“, и втори – подарък за публиката – в Neu!Berlin… Тук към героите можем да прибавим екипа на „Външни предавания“ на БНР Лъчезар Михайлов и Румен Стамболийски, екипа на Бинар, който засне концерта, който гледате в момента, и Милен Козов-Ломбардо, барабанист на „Абсолютно Начинаещи“ и видеомонтажист и оператор, който спаси финала на концерта в Maze и който до дни ще е готов с концертните клипове на групата от Neu!Berlin.
А ние разговаряме с Я-Kуб…
Да започнем с твоите български спомени, защото от няколко години постоянно идвате в нашата страна…
Имам много хубави спомени от България, още от 2010г., когато за първи път свирихме във Варна. Всъщност, тогава за пръв път пътувахме на турне извън Полша… И оттогава, винаги когато пътуваме, гледаме да не пропускаме България. За нас това е страна, също толкова важна, колкото Великобритания или Испания.
Свирите на много и различни места, тук, на „Аларма Пънк Джаз” – винаги и пряко в ефир… Впоследствие видях, че това не са единствените ви излъчвани концерти, в Ютюб имате и участия по разни телевизионни канали… На какви места предпочитате да свирите?
Обикновено не свирим по Първи канал на някоя голяма телевизия, но се случва концертите ни да се предават пряко от някой клуб, в който свирим , за да могат да ни видят повече хора. Не виждам голяма разлика между типовете места, на които свирим, но лично аз не харесвам големите концерти. Предпочитам малките сцени, защото там винаги можеш да видиш дали на публиката й харесва, или не. Когато е на голяма сцена, обикновено има повече дистанция, охрана и т.н., докато на малките концерти след шоуто винаги можеш да се срещнеш и директно да си говориш с публиката.
Често сменяте членове на групата по турнета, забелязвам. От оригиналния състав в момента сте само ти и барабанистът Яцек Пелка, ако не броим Адам Карковски, който веднъж вече е бил с вас във Варна през 2010г…
Историята е такава: през последните две години непрекъснато срещахме трудности с намирането на хора, които да пътуват с нас на по-дълги турнета. И миналата година, след като един от постоянните ни членове напусна докато подготвяхме записите за новия албум, взехме решението вече да не работим с постоянни членове, а с различни музиканти, които да искат да пътуват с нас двамата…
А по-лесно ли намирате пътуващи музиканти, отколкото студийни, да речем?
Мисля, че ако човек има достатъчно пари, всичко е възможно и можеш да намериш всякакви музиканти, но тъй като принадлежим към по-бедната част от населението, ние по-скоро търсим хора, изпълнени със страст, харесващи нашата музика и обичащи да пътуват.
В тази връзка, интересно ми е какво харесвате вие, защото музиката ви следва DIY-идеологията (“направи си сам”), но тя не е некомерсиална от чисто музикална гледна точка. Може да се хареса и на хора с по-комерсиални предпочитания…
За мен DIY не означава задължително „пънк“, „кръст“, „хардкор“, а правенето на нещата, така както ти ги виждаш – и музиката, и записите, и обложките, да следваш това, в което си убеден и да бъдеш независим. Не е въпрос на жанр. Ако говорим за жанрове, за мен нашата група е пънк-група, погледнато от този ъгъл. Лично аз съм алергичен към комерсиалното, към групи, които мислят себе си от комерсиална гледна точка. На това, последното ни турне видяхме и свирихме на една сцена и с такива групи. А като видя някой да ми се кълчи и превъзнася на сцената, червената лампичка в главата ми започва да свети.
Новият ви албум е прекрасен, но един албум винаги е дело не само на музикантите, но и на човека зад тонрежисьорския пулт. Важно е кой е този човек. Във вашия случай това е Магнус Линдберг от Cult Of Luna…
За мен лично тази връзка е много важна, защото следя много внимателно работата на Магнус Линдберг поне от 7-8 години и мечтата ми беше да работя с този човек. За първи път работихме заедно през 2010г. и още оттогава не ме е напускало убеждението, че всеки път, когато имаме финансовата възможност, бихме искали да работим именно с него. И го направихме. Макар албумът да е издаден от лейбъл в Ливърпул, записите ги направихме в Стокхолм. Бяхме планирали всичко, като да се случи за 14 дни, но завършихме работата още на десетия ден, толкова добре се получават нещата с него.
(Интервюто е правено заедно за „Аларма“, „Бинар“ и „Портал Култура“)
