Няколко дена преди Гергьовден, един от най-големите християнски и български празници, група български акробати пострадаха, изпълнявайки сложен номер в САЩ.
Събитието е трагично, макар че няма жертви и повод да се замислим кому е нужен този адреналин? На публиката, разбира се, която плаща, за да се забавлява за сметка на риска и още от времето на гладиаторските борби в Рим се развлича със зрелища. Е, в Рим не е имало циркови артисти, там чисто и просто някой е загивал на арената, в името на забавлението на плебса. Днес нещата са по-цивилизовани, макар че и акробатите се нуждаят от въпросния адреналин, изпитвайки удовлетворение, че рискът им се е разминал.
„Адреналин“ е да направиш: от нещо вредно до крайно рисковано и безрасъдно, за да изпиташ положителна емоция. Адреналинът обикновено попълва липсата на смелост, усещането за непълноценен живот.
Зависимост ли е това? Да. Но всяка зависимост ни поставя в плен на нейното задоволяване, което с времето води до увеличаване „на дозата“.
Скучаещият човек, чието ежедневие включва твърде малко занимания и много забавления има нужда от допълнителна инжекция удоволствие и си я доставя чрез цигари, алкохол, наркотици, работа, действия (екстремни спорове; фитнес и др.) и други стимуланти, източници на адреналин. Скуката обаче, овкусена с адреналин и кауза е плашеща. Достатъчно е да погледнем футболните агитки; крайните прояви на политическите партии и движения – трагичен пример в това отношение в случващото се в Украйна.
Парадоксално е, че адреналинът днес се рекламира като ценност и даже подменя смелостта, а на смелостта се гледа като глупост, макар че позицията трябва да е разменена.
Скучен ли ви е живота – ами опитайте скай дайвинг, алпинизъм, бъги кайтинг, рафтинг. С риска, който поемате няма да решите нито един проблем, но ще допринесете за благото на производителя/търговеца на екипировката и на инструктура си. От друга страна може много ефикасно да се контузите или буквално да се самоубиете, но ще изпитате удоволствие от поемането на безсмисления риск…
Смелост е да защитиш някого; да кажеш истината, когато това няма да ти е от полза; да се жертваш за благото на обществото. За съжаление много съвременници гледат на такъв тип поведение с иронична усмивка. Ботев и Левски днес нямаше да са герои, а аусайдери. Някакви непрактични идеалисти, малко смахнати дори…
