Въпросът за позитивното мислене и ведрото отношение към живота доби огромни мащаби и завладя интересите на милиони хора по света, които имат нужда да се чувстват по-добре и търсят начини да го постигнат.
Тази тенденция се превърна не само в култура на живот за мнозина, но логично, и в индустрия. От всички медии ни заливат послания, свързани с положителната нагласа към действителността. Нагласа, която ще ни направи щастливи и пълноценни същества. Всеки, който желае, може да се допита до хиляди източници, които дават съвети за това как и защо да бъдеш позитивна личност.
Без претенции за научност и вдъхновена от лични наблюдения, посочвам следните 10 типа поведение, които не мисля, че те превръщат в такава.
1. Да се насилваш да си позитивна личност.
Факт е, че напоследък е свръхценност не само да мислиш и да изглеждаш позитивно, но и да говориш за това непрекъснато, да впрягаш самата дума „позитивен“ под една или друга форма в различни употреби, да учиш околните как и те да усвояват и излъчват максимално количество положителна енергия и т.н.
Понякога обаче ти се случват неща, които по-скоро те предразпологат към мрачни настроения, а защо не и към някоя-друга характерна за родния ти край псувня, отколкото към медитация в офиса и отпушване на трета чакра.
Често обаче, в стремежа си да бъде в крак с тенденциите, човек е склонен да се насили да мисли позитивно, въпреки че не му идва отвътре, вследствие на което да се изприщи или да усети симтоми интеркостална невралгия.
Кому е нужен чак пък такъв напън?!
2. Да си в непрекъсната еуфория.
Усмивките, песента на уста, приповдигнатото настроение и веселите подвиквания са приятно нещо, стига да не са твоето константно състояние. Не, че е лошо, но някак си е леко притеснително, съгласи се:
„– Хей, току що някой прегази котарака Кирчо, за когото се грижиш от 12 години!“
„– Хихихихихи, нищо, сега е в рая, където му е мястото…“
3. Да проповядваш и натрапваш на околните позитивизъм.
Хора от всички краища на планетата пропагандират почти агресивно своята философия за позитивен подход към реалността и живота, убедени в това, че всички останали са зли и нещастни.
Необходимостта да си учител и вожд в духовното осъзнаване на нравствено по-нисшите понякога е толкова остра, че е въпрос на време да стигнеш до привидно парадоксални прояви на бой и истерия.
4. Да си просто с беден речник.
Понякога, да не кажа често, човек не влиза в конфликт, не защото е позитивен и не търпи конфронтации, а просто защото не може да се аргументира в никакъв спор достатъчно адекватно. Разбира се, съвремието предоставя хиляди възможности да прикриеш интелектуалната си немощ.
Поговорки от рода на „По-умният мълчи“ и „Скромността краси човека“, които в определени ситуации наистина имат уместно приложение, работят успешно в тази посока. Един от ефективните начини да скриеш глупостта си е именно да се усмихваш и да мълчиш, наблюдавайки отсрещната страна с убедително чувство на превъзходство.
Ако ти зададат въпрос, който не разбираш, може и да се засмееш.
5. Да прикриваш негативните си емоции.
Това всъщност е задължителен елемент от вече споменатото самопринуждаване в посока на това да бъдеш позитивна личност, макар и да не е задължително свързан с него.
Лошото е, че често, когато човек не изрази негативните си натрупвания под някаква форма, в един момент изперква и става потенциално опасен. Няои хора крият с години истинската си същност и накрая просто грабват някакво оръжие или изобретяват такова в мазето си.
Съседите винаги се в недоумение, защото „такъв кротък човек не би сторил такова нещо“.
6. Да четеш „селф-хелп“ литература.
„Бъди какъвто си“, „Щастието не се търси, то се създава“, „Животът е твърде кратък. Разведи се. 3 пъти.“
Хора изкарват милиони пари от писане на лесносмилаеми и нерядко вредни съвети за „добро“ живеене, представяйки се за психолози, гурута и лайф коучъри. Не е нужно някой да ти говори как да си си самодостатъчен. Щом от сутринта скролираш във фейсбук, яво вече си.
7. Да спреш алкохола завинаги.
„Който не пие, крие страшни тайни“ – Стив Джобс.
(Или поне така пишеше в една книга за себеизрастване и баланс, която четох наскоро).
8. Да си на 30 и да избухваш като на 15.
Животът е непрестанно парти. Усмивката е твой водач. Живееш за мига и приятелите. Приятел наричаш всеки, с когото някога си пил бира. Обичаш прегръдките и работиш като free hugs промоутър на противозачатъчни в оригинална маркитенгова кампания на известна марка за контрацепция. Правиш го във вторник и неделя за по 2 часа.
Очакваш любовта на живота си и завършваш висшето си образование. От 7 години. Годините за теб не са от значение, а и на 30 вече си най-сетне себе си и не се срамуваш да го признаеш. Честито!
9. Да си мълчиш пред чуждите успехи.
Слова като „Браво!“ , „Продължавай в същия дух!“ , „Възхищавам ти се“, „Справяш се прекрасно!“ са реално позитивни и красиви, и е добре да се използват при всеки удачен повод, защото основна крачка към по-добрия и усмихнат живот е забелязването и толерирането на хубавите примери, на качествата у хората.
За жалост обаче, всеки път когато на масата седи успял и наистина доволен от живота си човек, позитивното Wannabe се вглъбява, изпада в „интровертност на духа“, и понеже не може да проповядва правилата си за усмихнат живот, по изключение, унива.
10. Да говориш на хората на „миличък“.
В известна степен това е плашещо и зловещо, особено когато идва от устата на човек, с когото си се запознал преди 15 минути.
Всякакви умалителни, нежни имена и ласкателни обръщения от страна на полупознати хора, ситуирани извън близкото обкръжение, са потенциален сигнал за пасивна агресия, както и за това, че може би изглеждаш толкова добре, че чак дразниш.
Хубаво е да сe каже, че със сигурност да си оптимист е добре. Във всяко лошо нещо има нещо добро и обратното. Най-лесните начини за постигане на позитивно настроение и ведър дух не са в книга със заглавие „Най-лесните начини за постигане на позитивно настроение и ведър дух“, а в божественото създание до теб, добрата храна, движението, слънцето и хумора. И не е нужно да си лекар или друг спец, за да го знаеш. Спокойно. Животът е прекрасен.
