Питаме граждани пред едно от столичните бюра по труда и пред метростанция „Стадион Васил Левски“ дали трудът им е оценен по достойнство.
Няколко десетилетия след 89-та, Първи май още е официален празник, но работниците не празнуват, нито високоплатените, камо ли – нископлатените. Днес никой не се гордее, че е работник, защото наемният труд е нископлатен, с малки изключения, а дори и когато е високоплатен – е лишен от сигурност.
Но след като все още Първи май е официален празник у нас, трябва да има все някой, който да празнува, защото празник без празнуващи е като влак без релси, т.е. нещо крайно безсмислено.
Остава да открием кой празнува 1-ви май?
А) Празнува ДЪРЖАВАТА (официално).
Б) БГ работодателите (официално и неофициално)!
За държавата е ясно – тя празнува наред, солидарно с всички групи в обществото. Празнува 9 септември, 10 ноември, 6-ти септември (Съединението) , 23 септември (пак Съединението, но по Григорианския календар), Коледа, Нова година и т.н.
В България има 14 дена официални празници годишно, които показват, че държавата и нейните служители обичат празниците, ценят историята и всички по-важни дати и събития и най-вече тези, които са повод за почивни дни, независимо дали са изпразнени от съдържание или – не. Така разбира се, се губи границата между празник и почивка…
Освен държавата, официален и неофициален повод за празнуване на 1-ви май има и българският работодател.
От една страна той е официално e против подобни празници, защото те му създават проблеми – законите предвиждат да дава почивни дни или двойни надници на служителите си. Това е скандално, разбира се. Той като истински капиталист не го прави, а държавата – безкрайно отегчена от всички вменени й грижи не го гони. Така работодателят се откача и от други задължения: не плаща заплатите на време, в някои случаи не ги плаща в пълен размер, а в други – въобще; не заплаща извънредния труд; не уважава служителите си; не спазва изискванията за здравословен и безопасен труд, защото вместо да инвестира в предприятието или бизнеса си предпочита да си купи луксозен автомобил или яхта и „да ги мине“ през фирмата, за да не плаща ДДС. Той и данъци не плаща, защото това за него е излишен разход, а от друга страна – държавата не хае дали ще си събере вземанията.
И така, най-големият печеливш от труда в България е работодателят! Ура! Имаме отговор на загадката! Да не си правим илюзии, че той, работодателят не е на ясно. На ясно е и още как! Купил си е билети за Малдивите, Тенерифе или за Бахамите и неофициално е запразнил още от Великден.
В България към настоящия момент представителни на национално ниво са две синдикални (КНСБ, КТ „Подктепа“) и четири работодателски организации (Асоциация на индустриалния капитал в България; БСК; БТПП; Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България). Днес, работодателите са си извоювали най-много територия на трудово-правния терен, а национално признатите им организации действат като работническите синдикат от 30-те год.
