След успешните кънтри/блуз/български мотиви, омагьосали за пореден път неизкушената ни столица от сънародничката ни Силви, ето още (поне) 4 варианта на актуални любовни музикални превъплъщения с френски привкус:
1. Уърлд в софт sax замъгленост: Manu Dibango – Balade en Saxo.
Игра на думи балада/разходка и саксофон/колело. Вместо убедителността на афрокорените си, Ману изпада в тежко кениджийство с един-два проблясъка към финала (Perfidia, Le Meteque)
2. Упражнения по стил с джаз-привкус: Elisabeth Kontomanou – Amoureuse.
Шансоните от времето на Кьоно в „бащиния” език на Контоману – джаз haute couture, в какъвто след Ди Ди Бриджуотър никой не бе обличал Милорда на Пиаф.
3. Класика в боса-ритъм: Quatuor Ebène – Brazil.
Бернар Лавилие с авторски парчета, Стейси Кент с версии по Жобим и Стинг, Пиацола изцяло в струнен аранжимент – не е странно, че Франция не престава да суингира и след Грапели
4. Декадентско-денди блуз в акустичен минимъл: Christophe – Intime.
Връщане към корените с най-добрите му парчета от времето, когато арт-директор му е Жан-Мишел Жар. Двамата, както и Лавилие (следва) са откритие на Франсис Дрейфюс
