На 28 април в Софийския университет проф. Джузепе Дел’Агата, когото приятелите наричат Пепино, представи книга, посветена на българската култура и литература, „Българистични изследвания“.
Авторът всеотдайно и безкористно прави всичко по силите си, за да популяризира българските постижения в областта на културата в страна, преливаща именно от култура и културна история, каквато е Италия.
Той откри за италианската публика Йордан Радичков и сведе до нея изящното перо на Георги Господинов. Днес – нещо изключително радващо – той заедно с писатели от Финландия, Франция, Испания и Шотландия, е сред чужденците, избрани тази година по случай поемането от страна Италия на председателстването на Европейския съюз, да кандидатстват за най-голямата италианска литературна награда – Strega.
„Физика на тъгата“ е сред петте финалисти и за друга голяма награда в Италия – Gregor Von Rezzori. Колкото за изследванията му върху Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски – те са безценни с финия си филологически и културологичен поглед.
Споменавам всичко това с радост, с гордост, но и с тъга – хората като проф. Дел’Агата стават все по-малко в световен мащаб. Българисти с вкус, но и авторитет, които благодарение на името си успяват да сторят така, че за България в техните държави не да се чува само когато тя е „троянски кон“, „корупционен рай“ и „бандитски развъдник“, но и да е известна със своите писатели, поети, художници, музиканти, артисти и режисьори. По силата на биологичните закони те са вече в залеза на живота си (макар че на активността, енергичността и ентусиазма на проф. Дел’Агата могат да завидят мнозина по-млади от него), а техни заместници няма. В Университета в Пиза, където именно на Пепино се дължи продължаването и издигането на авторитета на българистиката (в рамките на славистичните дисциплини, които се изучават там), тя е почти на изчезване.
За разлика от Полша и Чехия, които влагат средства, да не изсъхне съвсем интересът, българската държава гледа през пръсти на това нещастие. На нея сякаш ѝ стига това да минаваме за най-бедната и корумпирана страна в Европа и не прави почти нищо, за да се представи пред света и другото лице на българина като изтънчен и притежаващ висока култура човек.
