Повечето от нас не си дават сметка, че да вбесиш всички наоколо е толкова лесно. Случвало ли ви се е приятели, колеги или просто познати изведнъж да настръхнат срещу вас без всякаква причини? В такива случаи може би си казвате, че те са прекалено чувствителни и изобщо нямат право да се сърдят, защото вие нищо не сте направили.
Психологът Дейвид Вонг смята, че причини за такова поведение има винаги. Оказва се, че можем да нанесем смъртна обида на някого без дори да забележим.
1. Мълчите, следователно вие игнорирате.
На тези от вас, на които не се отдава с лекота общуването с другите, мълчанието се струва най-добрият вариант. Ако сте интроверт, на вас повече от всичко ви се иска хората просто да млъкнат. И с радосгт сте готови да им предложите същото в замяна.
Затова, ако се натъкнете на колега в мола, предпочитате да се шмугнете покрай него, надявайки се да не ви забележи – като така не губите своето и неговото време в безполезен разговор. Само че има сериозна вероятност да чуете зад гърба си: Темерут! Това е една от най-често срещаните грешки в общуването.
Не сте реагирали на покана за гости, не сте отговорили на забавното им съобщение с цял вагон смайлита. Не сте им честитили рождения ден. Сега те са огорчени, а вие смутени. Е, кой да се сети, че мълчанието всъщност е оскърбление. Всъшност много от хората мислят именно така. И за тях това е една от най-тежките обиди. Представете си, че кандидатствате за работа и сте изпратили CV.
Кое е по-добре – да получите писмо с отказ или да не получите никакъв отговор? Разбира се, че е по-добре да сте наясно какво се случва, дори да не е това, на което сте се надявали. Отказът е лошо нещо за нас, но липсата на отговор говори за пренебрежение, а това е хиляди пъти по-лошо.
Така се чувстват и някои хора, когато вие не искате да говорите с тях. Те мислят, че така демонстрирате превъзходството си.
2. Показвате превъзходството си.
Тук вече говорим за директна демонстрация на преимущество. Представете си следната ситуация: в почивните дни отивате ресторант извън града със симпатично момиче/момче. Когато обаче се прибирате към вкъщи колата ви внезапно спира, налага се да извикате пътна помощ, да платите за ремонт.
А момичето/момчето през цялото време е останало с вас, дори сте прекарали нощта заедно. И като че ли всичко се нарежда добре. В понеделник рзказвате тази прекрасна история на колега. По няпонятна причина той/тя започва да ви избягва. А вие искрено недоумявате какво става. Демонстрирали сте своето превъзходство, макар и да не сте го направили нарочно. Това е едно от тези неща, които правим случайно.
Разказали сте своята исторя за ресторанта, за проблема с колата, за новото си гадже. Само че не сте помислили, че колегата ви не е излизал на среща от две години, живее с болната си майка, харчи повечето си пари за лекарства и лекари за нея и всеки ден се добира до работа с две прекачвания на автобуса.
Той е възприел разказа ви за банална хвалба и опит да покажете колко щастливи и успешни сте в сравнение с него. Затова не е лошо да имате предвид, че единият от събеседници винаги ще бъде по-красив, по-успешен, по-умен.
И двамата ще го знаят, но нито един от тях няма право да го споменава. За много от нас неувереността в собсвеното положение в обществото е жива рана, не го забравяйте. И това, че сте го направили случайно, нищо не променя. Всяко взаимодействое с друг човек, което води до понижаване на неговата себеоценка е точка срещу вас.
3. Мислят, че сте им длъжни.
Случвало ли ви се е например след раздяла бившият ви партньор патетично да попита: как можа да ме зарежеш така? След всичко, което съм направил за теб.
Или пък отказвате да направите услуга на приятел по причина, която смятате за напълно уважителна (например, не можете да му помогнете да си пренесе багажа, защото този ден сте на работа и имате важна среща), а след това разбирате, че приятелят ви е ужасно сърдит. Какъв е проблемът?
По всяка вероятност хората са ви се ядосали, защото сте отказали да платите дълг, за съществуването на който дори не сте подозирали. Тази странна закономерност започва да работи в повечето отношения – в някакъв момент двамата партньора започват да мислят, че другара страна им е длъжна. Случва се в много нещастни семейства. Жената си мисли: той беше самотен и ако не го бях намерила, за да го спася, къде ли щеше да е в момента?
Наварно щеше да е умрял. Мъжът обаче си мисли друго: Аз храня семейството, осигурил съм и добър дом. Ако не съм аз, тя щеше да бъде с някоя отрепка, която щеше да я бие – възможно до смърт. Всеки смята себе си за мъченик в отношенията им. Този, който жертва всичко за неблагодарния партньор.
Това може да се случи и в работата ви – всеки в отдела ви мисли, че именно благодарение на неговия героичен труд компанията още не е потънала. Сътрудниците са потресени и оскърбени, ако фирмата ги уволни, а ръководството е шокирано и обидено, когато служителите му напускат без причина. Така че имайте предвид – главното е, че другият човек отчаяно иска вие да сте му длъжен и се вбесява, когато откажете да платите дълга си. Това е една от причините за сръдня без повод.
4. Губите им времето
Вие само сте пратили e-mail на шефа си с прост въпрос и сте споделили някои свои мисли за работата, но по някаква причина той се вбесява. Какъв неуравновесен глупак си казвате. След това вечерта решавате спонтанно да се отбиете при стар приятел да си побъбрите, но тази гадна изобщо не ви се радва и даже се опитва да ви отпрати.
Е, това пък откъде дойде? Или пък публикувате на стената на приятел в социалната мрежа поздравление за рождения ден, а той даже не е натиснал един “лайк”. Това нормалмно ли е? Къде е проблемът? Най-вероятно началникът ви е бил твърде зает, приятелят ви може би е трябвало да си довърши работата вкъщи преди да приготви вечерята и не е имало кога да слуша размислите ви за теорията на големия взриви да пие бира с вас.
А Фейсбук другарчето ви е получило толкова много поздрави, че просто не е успялo да отговори на вски лично. Тук случат е различен от точка 2 – те не са се опитали да демонстрират превъзходство над вас. Не го приемайте лично. Дайте си сметка, че те се чувстват безпомощни, а вие се превръщате в един от тези, които се опитват да откраднат от и без това ограниченото им време.
5. Смятате, че другите всичко ги устройва.
Това е този случай, който може да се случи на всеки от нас. Проблемът може да възникне между съседи, съквартиранти, съпрузи и дори цели народи. В офиса например се появяват някакви нови безсмислени изисквания.
Да кажем: От днес никой не може да променя градусите на климатика без разрешение на началника. Или пък приятелката ви изведнъж решава, че петъците вече няма да са вечери на пицата, макар че вече година и половина това й е харесвало. И вие си мислите – всичко вървеше добре, системата работеше, според уговорката, а изведнъж те предявават тези нелепи изисквания.
Чудите се защо разклащат лодката тъкмо, когато всичко е било наред.
Да разгледаме следния пример. В много млади семейства възниква конфликтът за капака на тоалетната чиния. Причината е, че мъжът напълно игнорира потребностите на жената. Той не иска да направи живота й по-лош, не я мрази или нещо подобно.
Просто, ако капакът седи, където според него, трябва, то всичко е наред. Той просто отказва да признае проблема. Оказвате се въвлечени в конфликт без дори да подозирате, че такъв има. И не му обръщате внимание, докато не стане твърде късно. Правителства на цели държави са падали по такива причини.
Когато възникне болезнен социален проблем, винаги се намира група хора, които са удивени, че друга е недоволна от “нормалното положение на нещата”. Така че имайте предвид, че да се окажете неправата страна в такава ситуация, е много лесно. Добре е всички да помним, че другите няма как да четат мислите ни. Да казваме от какво имаме нужда от една страна, а от друга да бъдем толерантни към желанията на другите.
