В предаването ще видите разговор с Мириям от Сирия, настанена с двете си деца в един от центровете за регистрация в София– този в „Овча купел“ и с директора на институцията – Христо Димитров. С колегата от Радио България Деница Каменова говорим за случващото се с бежанците след като напуснат регистрационно-приемателните центрове.
На бежанците от Сирия помагат обикновени хора, чрез групи във Фейсбук, мюсюлмански и християнски общности. Забележете – не партии, не ВИП-ове, не бизнесмени и политици, а най-обикновени хора с широки сърца са приютили в домовете си бежанци, които след като напуснат регистрационните центрове остават на улицата – без дом и работа.
Помага им и държавата – по необходимост, но й липсва последователност и перспектива – строи заграждения по границите; няма и ясна програма за вграждане на получилите статут в българското общество – намиранe на работа, осигуряване на дом, училище за децата.
ЕС и Върховния комисариат по бежанците към ООН критикуват България за ограниченията, но и много други страни от Съюза поставят подобни ограничения. От една страна България трябва да приеме бежанците, от друга – да се погрижи за тях, от трета – да ги интегрира, без да създава грижи на Европа. А Европа е готова да помогне с ноухау, мониторинг, критика на грешките, но не и със средства или личен пример, защото и Европа си има много грижи.
Какво се оказва – че много от ценностите са на книга, рекламират се в медиите, но ако трябва да се приложат на практика, се спуска златната завеса…
Загражденията по българската граница са не по-различни от административните ограничения, която ЕС поставя, за да контролира притока на бежанци, позовавайки се на Дъблинската конвенция и системата „Евродак“.
Макар че не ги искат, бежанците са устремени към страни като Германия, Дания, Норвегия, Швеция, заради по-високия стандарт и по-добрите възможности.
Нека отчетем приноса на хората от градовете и селата на България, които организират събиране на помощи, дават лични средства и помагат на хората в нужда.
