Разговаряме с Явор Ганчев, сосбтвеник на „Дюкян Меломан“ за авторското право и разпространението на изкуството. Разговорът протича в единственото в Източна Европа място, където може да ви се произведе бутикова грамофонна плоча.
Напоследък много се говори за авторските и сродните им права. Свободата в мрежата нарушава ли авторските права?
Полемиката за авторските права в мрежата събира в себе си много различни фактори и авторското право е само един от аспектите. Друга също много важна перспектива е свободата на словото. Има и политически аспект – кой контролира трафика в мрежата. Докато тези неща са обвързани, докато не могат да бъдат разделени, както не могат да бъдат разделени двете страни на една монета, истината никога няма да бъде от едната страна. На мен, както и на всички, които се занимават с бизнес, свързан с авторски права, много би ни се искало авторите да получат заслужено възнаграждение за използване на своя труд. От друга страна – аз и иска ми се да вярвам – мнозинството от хората, никога не бихме пожертвали никоя от гражданските си свободи, заради търговските интереси дори и на най-любимия си изпълнител. Ако трябва да жертваме граждански права заради авторски права, това е тежък избор, който аз не бих искал да правя и да се налага за правя.
Поддържате гражданските права?
С приоритет, защото на тяхна основа могат да се защитават другите права. Ако има гарантирана свобода на словото и една добре работеща съдебна система, всяка кражба на интелектуална собственост би могла да бъде преследвана и наказана адекватно. Другият вариант е забрана на свободата, за да не се злоупотребява с нея. Това не демократичен, а тоталитарен подход, който свободомислещите хора не подкрепят. Съществуват много изследвания и много е писано, но не в България, защото това също е неглижирана тема, че съвременното разрастване на копирайта на практика не подпомага артистите и възпрепятства разпространението на изкуството. Сещам се за един детайл, една статия която анализираше книжния пазар и разнообразието от предлагане на заглавия в amazon.com, най-популярната онлайн книжарница: разнообразието от заглавия на книги, издадени през последните 100 години, откогато има защита на интелектуалната собственост е от 10 до 20 пъти по-малко, в сравнение с тези, които се предлагат през 19-ти и 18-ти век, което чисто и просто означава, че копирайтът в момента е бариера пред 80-90% от изкуството, създадено през последните 100 години. Никой не се интересува да го издава или продава, но по този начин то на практика е и недостъпно за потенциалната си аудитория.
Едва ли повече от 10% от създадената музика в период на копирайт е достъпна под каквато и да е форма, където и да е по света. Останалите 90% просто не присъстват и тоталната защита на копирайта е препятствие пред достъпа до тези произведения. За да станат те свободно достъпни на ползвателите си трябва да минат 100 години, а както върви тенденцията възможно е никога да не станат достъпни, защото срокът на защита на авторските права се увеличава с напредване на десетилетията. Сега е 70 години, но нищо чудно след 30 години да е 100 години, така че някои произведения никога няма да станат свободно достъпни.
Какъв е работещият бизнес модел за изпълнителите?
Бих казал, че свободната размяна е в основата на всеки успех. Авторите и изпълнителите, които са способни да представят изкуството си на живо имат достатъчна база от последователи, които не се интересуват от това да откраднат произведенията на своите любими изпълнители и това е модел, за който е доказано че работи. Обратно, моделът основан на забрани за ползване е доказано, че не работи. Милионите почитатели на масовата музика, никога не я уважават достатъчно, че да не я крадат и забраните не работят. Свободната размяна, основана на взаимно уважение между артистите и тяхната публика е бизнес, който най-малкото оставя всички страни с едно морално удовлетворение накрая. А сегментът на грамофонните плочи от музикалната индустрия, е единственият който расте всяка година. За първи път миналата година, дигиталните продажби отбелязаха спад, докато малкият дял на грамофонните плочи продължава да расте.
