Преди 15 години София се отваряше към музиките на света. Чужденците залагаха твърдо на български дискове за спомен и подарък от пътуването си тук. Едно малко магазинче по естествен начин събра тези две проявления на любовта към хубавата музика. Еталоните за независими издатели ЕСМ, АСТ, Dreyfus, Nuevos Medios, Karonte, Putumayo намериха в тяхно лице представители в страна, смятана преди това за пиратски рай. Световни звезди като Ян Гарбарек Jan Garbarek, Стенли Кларк Stanley Clark, Естрея Моренте Estrella Morente, Ануар Брахем Anouar Brahem и Ришар Галиано Richard Galliano благодарение на фестивала „Джаzz+“, създаден от същите тези ентусиасти зарадваха и българската публика. В навечерието на 19-и април – международен ден на независимите музикални магазини, специално за Бинар слушаме изповедта на Явор Ганчев – създател на това магично място с малко странно име – „Дюкян Меломан“.
На 19-иаприл предстои да се отбележи международния ден на независимите музикални магазини. Какво се предвижда през тази година?
Денят, в който се отбелязват независимите музикални магазини подчертава значимостта им за разпространението на некомерсиалната музика. През годините многобройните малки и големи независими музикални магазини са доказали, че имат основна роля в разпространението на изкуството на независимите артисти. В този ден по традиция независимите музикални магазини предлагат отстъпки и събития на своите клиенти и така превръщат деня в празник за всички, които обичат алтернативната, некомерсиална специална музика. Тази година денят се пада на Велика Събота, затова „Дюкян меломан“ реши да го отбележи няколко дена по-рано, като с това ще отпразнува и своята 15 годишнина, откакто съществува на този адрес, улица 6-ти септември.
Каква е равносметката за 15 години. Лесно ли е да се продава в България некомерсиална музика?
За 15 години можем смело да заявим, че пазарът на некомерсиална музика в България е некомерсиален, но пък да имаме централно присъствие на него в много забавно. Въпреки че у нас пазарът на чуждестранна, вносна и специална музика продължава да е бутиков, това е в унисон със световните тенденции и ни позволява да обръщаме специално внимание на нашите клиенти. И сме предпазени от вероятността един огромен търговски оборот да ни разврати и корумпира.
Кои са имената през последните 15 години, за които си спомняте с най-голямо професионално удовлетворение – изпълнители, които сте канили в България?
Това са по правило независими артисти в голямата си преобладаваща част от Европа със силно пристрастие към Испания и Португалия и скандинавските страни. С някои от тях установихме невероятно близки отношения. Те станаха редовни гости на българските музикални сцени, напр. , китариста Антонио Форчоне, който живее в Лондон; като невероятната певица Сусана Бака, която е идвала в София 3 пъти и мн. други. Един концерт винаги е начало на дълготрайно приятелство и перспектива за завръщане на същия артист в София.
В българската музика напоследък липсват големи имена; липсват изпълнители, които да присъстват на световната сцена. Така ли е? Ако – да, на какво се дължи?
Това е така и не е така. Винаги има български музиканти, които добре работят извън България и много добре се вписват в един наднационален, международен музикален контекст. Първият пример, който идва на ум – Теодоси Спасов, тромбониста Георги Корназов, който е изключително активен и напоследък издаде фантастичен албум с френски музиканти, награден във Франция. Така че българите присъстват на световната музикална сцена.
А младото поколение?
Можем да кажем за младото поколение и за предишното поколение, че биха могли да бъдат по-добре представени, а това може би се дължи на нещо, което може би е особеност на българската култура, на българската културна индустрия и хората, които работят в нея. България продължава да не успява да догони и да бъде в крак с европейските и световни актуални течения в изкуството, не само в музиката. А това отчасти според мен се дължи на твърде малкия интерес , който българските творци отделят като цяло на това какво се случва на световната сцена, как се развива изкуството.
Струва ми се, че това бавно, но сигурно се преодолява, тъй като пазарът вече не е национален, а европейски и няма как да бъдат игнорирани явленията, които протичат на европейската сцена, защото те на практика се случват и на софийската сцена. И който иска да бъде в крак с времето е длъжен да гледа и слуша това, което правят колегите му и да се развива така че да наложи името си и персоналното си присъствие на една сцена , която далеч вече не е национална, далеч не е регионална, а по всички показатели е глобална.
