Днес се навършват 25 години от премиерата на филма „Трейнспотинг“. Освен че циментира славата на актьорите, участващи в него, филмът представя на света създателя на едноименния роман, по който е сниман – провокативният Ървин Уелш. Въпреки множеството градове, които населява писателят след залялата го слава, по време на поредния локдаун за света той се завръща в родния Единбург – мястото, в което са родени и неговите герои, мястото, където за 18 месеца самият Уелш придобива опасния навик на един опасен наркотик.
Да те отгледа Единбург
По толкова много начини периодът от живота на Ървин Уелш, вдъхновил романа „Трейнспотинг“, не е бил много по-различен от самия роман. Роден в пристанищния квартал на Единбург – Лийт (който също е и парти-сърцето на града), не е чудно, че макар и да не живее вече там, авторът постоянно се връща към тези няколко квадратни километра земя, за да черпи вдъхновение за своите произведения.
„Никога не съм си тръгвал. Винаги съм имал място тук. Единбург е вдъхновяващо място за мен.“
И понеже Ървин Уелш е известен с това, че често умишлено дразни и заблуждава журналистите, не се знае много за ранния му живот. Спекулира се дори с датата му на раждане (която се предполага, че е 27 септември 1958 г.). Когато е на 4, със семейството си се премества в Мурхаус – друг квартал на Единбург, където живеят в обществено жилище. И именно там още от малък той ще изпита това, за което по-късно ще пише в романите си – социалното изключване и ограничаване на най-бедните в Шотландия. Не е чудно и че там ще се случи първият му арест – само на 8 години, за игра на топка на поляната пред сградата, в която скоро са се нанесли. Но не си мислете, че полицията е била толкова безпощадна – осемгодишното момче е било пуснато. За другите деца обаче денят продължил в съда, придружени от невярващите и разгневени родители. И ето че само на 8 години Уелш е официално с досие, показвайки му какъв е светът и неговото място в него. Неслучайно по-късно той ще напише, че е „оформен от Единбург и най-вече от северните му обществени жилища“.
И точно както главният персонаж в „Трейнспотинг“ – Рейтън – така и самият Ървин Уелш идва от семейството на „неясен католик“ и „неясен протестант“. Затова и религията му ще приеме малко по-нестандартна, за някои дори по-силна форма – неговата църква ще стане футболният клуб „ФК Хибърниън“. А след като напуска училище на 16-годишна възраст, започва неговият непрекъснат кръговрат от безброй временни работи, една от които е електротехник. Или поне докато един силен токов удар не му подсказва да се ориентира в друга посока.
Новият „жител“ в града
Уелш казва, че по време на детството и тийнейджърството си, въпреки живота в предградията, не е познавал наркотиците. Тях просто ги е нямало. Докато те изведнъж не превзели предградията на Единбург буквално за денонощие. Наркотикът, известен като „кафяв прах“, пристигнал в града. И тогава Уелш направил „избора“ на любимия си персонаж Рентън – да се закачи за опасния нов „жител“. За много хора този нов опият се превърнал в зависимост, защото икономиката създала вакуум, който засмуквал безработните в една бездна, в която се чувствали излишни и без смисъл. Именно този вакуум запълнил наркотикът тогава. За други това било лекарството за тяхното нещастие и разклатена психика. Но не и за Уелш. Макар и част от работническата класа на Единбург, той нито бил нещастен, нито имал някаква травма за лекуване. Той гледал на него от гледната точка на един хедонист, търсещ приключение. Получавал „огромното чувство на блаженство“, чувството на „непобедимост“ и сила. И всичко това, разбира се, е било илюзия.
Ървин Уелш прекарва 18 месеца в тази илюзия и попитан сега дали мисли, че е бил зависим, той ще отговори, че е бил извън контрол само втората година. Но го казва с едно наум, защото е сигурен, че ако попитат хората около него, отговорът ще е друг. И макар че осъзнал своето постепенно затъване, Уелш успява да се измъкне от наркотичната примка, докато много други не успяват. За съжаление, плъзналият евтин пакистански опият, преминава през предградията на Единбург и създава едно поколение от пристрастени. Много от които са негови приятели, много от които са загубили живота си. За Уелш остава объркването и гневът как това се е случило? Романът „Трейнспотинг“ идва като съвсем естествен начин да си обясни всичко. Да го обясни и на другите, защото, както казва той: „Днес сме толкова в отричане относно употребата на наркотици, колкото винаги сме били“.
Преди обаче да направи огромния си пробив през 1993 г. с „Трейнспотинг“, Уелш се опитва да пробие на пънк сцената в Лондон и препродавайки къщи във време на имотен бум през 80-те. И то доста успешно. Всичко започва, когато пътува с автобус за мач на „Хибърниън“, който попада в инцидент и се преобръща. Уелш получава 2 хил. паунда обезщетение, влага ги в апартамент, който по-късно продава за 15 хил. паунда, с които купува къща за 18, която продава за 25… Но младият Уелш осъзнава, че не иска да прави това, иска да постигне нещо в живота и се завръща в Единбург с нова кариера. Започва работа в местното правителство и именно там, на тази средно ръководна позиция той започва да пише „Трейнспотинг“. Загадка е как е успял да съвмести две толкова различни вселени като работното си място на чиновник и бруталната градска реалност в книгата, но го е направил. И това му умение го превръща в един от най-дискутираните и известни съвременни автори, а романът „Трейнспотинг“ добива степента на култ след излизането на едноименния филм на Дани Бойл.
Със своите 11 романа и 4 колекции къси разкази Ървин Уелш се е превърнал в човек, който трансформира налудничавите истории за алкохол, наркотици и живот в предградията в изкуство, в приказки за най-бедните. Той е първият автор, който описва едно поколение на аутсайдери, цинично, но без критика, приемайки го, бидейки част от него. Създадените от него образи са толкова живи, че веднъж прочели за Рентън и неговата компания, няма как да забравите за момчетата от предградията на Единбург – градът, отгледал Ървин Уелш.
