Не е случайно, че през 1914 г. австрийският композитор Rudolf Sieczyński възпява Виена в своята носталгична песен „Виена, град на моите мечти“. Не е случайно, защото тя наистина е „облечена като кралица“ със своите барокови дворци и красиви градини и „пленява“ всеки, който мине по улиците ѝ. Австрийската столица наистина е град на „смях и музика“ със своето богато музикално наследство, което се носи в самия ѝ въздух. Нека послушаме тази красива песен и да се разходим по улиците на града, който я е вдъхновил.
Виена е наречен „град на мечтите“ най-вече, защото е родният дом на Зигмунд Фройд и именно там са поставени основите на психоанализата. Но градът, разположен на двата бряга на Дунав е мечта и за любителите на архитектурата и музиката, Виена е един от най-живите в културно отношение европейски градове. Като столица на Австро-Унгарската империя, Виена е сякаш изтъкана от дворци, които отразяват нейното величие.
„Дворецът Шонбрун“ е най-важната туристическа атракция на Виена. Посетителите остават хипнотизирани от разкошния дворец с изненадващия си жълт цвят и заобикалящите го френски градини. Именно в една от тези 1441-те стаи на бароковия дворец за кралското семейство е свирил и 6-годишният Моцарт.
Дворецът е бившата лятна резиденция на монарсите на Хабсбургската династия. Земята, на която днес лежи дворецът и целият парк, е купена през 1569 г. от император Максимилиан II. Той я огражда и там поставя началото на отглеждането на диви животни като глигани, фазани, елени и др. Започнало отглеждането и на екзотични растения и така съществуващата вила станала лятна резиденция и любимо място за лов на всички от династията. За съжаление по време на турската обсада дворецът е почти напълно разрушен и реконструкцията на му започва в началото на 18 век. В огромния парк освен красивите градини може да се види и най-старата зоологическа градина в света.
И след като сте разгледали двореца, полюбували сте се на градините и сте посетили зоологическата, може да се отправите към хълма в парка, където ви очаква „Глориета“ – арката, през която ще се насладите на прекрасна гледка над Виена. Целият бароков комплекс е част от историческото и културно наследство на ЮНЕСКО.
Както казахме, облеклото на кралицата Виена са нейните дворци, така че продължаваме с императорския дворец „Хофбург“. Именно оттук, зимната резиденция на Хабсбургите, те управлявали над Австрия от 13 век до 1918 г., когато е разпадът на Австро-Унгария. Поради тази причина „Хофбург“ е и съкровищницата, в която се пазят бижутата на династията. Дворецът със своите 18 крила, приютили Националната библиотека, няколко музеи и над 2000 стаи, в които се преливат готика, барок и неокласицизъм, предлага на всички посетители възможността за разкриване на много от неговите тайни.
Време е да погледнем към културата на Виена. Спокойно, любители на архитектурата, тя ще продължи да ни удивлява от всяка сграда. Нека започнем с най-престижната сцена в немскоговорящия свят – театър „Императорския театър“ (Burgtheater).
Интериорът на театъра е внушителен и пропит от толкова музика, че премиерата на „Сватбата на Фигаро“ сякаш още отеква по стените и таваните, рисувани от художници като Густав Климт. А неговата знаменита „Целувка“? Разбира се, че Виена ще ни предостави и нея.
Самият Климт прегръща своята любима Емилия Флоге зад защитно стъкло в един от великолепните дворци на града – „Белведере“. Мислехте, че сме приключили с дворците, нали? Когато говорим за Виена, това е невъзможно. Грандиозният комплекс „Белведере“ е построен в началото на 18 век по заповед на великия австрийски военачалник принц Евгений Савойски. Всъщност дворецът се състои от две барокови сгради – „Долно Белведере“ и „Горно Белведере“, – които са разделени от френска градина от 17 век. Днес и двата двореца служат като музеи, а именно в по-впечатляващото „Горно Белведере“ можем да видим впечатляваща галерия от картини и скулптури. Тук е и най-богатата колекция от картини на Густав Климт. „Долно Белведере“ обаче ще ви покори със своите тематични стаи като „Залата на гротеската“ и „Златния кабинет“.
Многовековната любовна афера на Виена с музиката е почти легендарна и затова не е чудно, че именно тук е една от най-значителните музикални сцени в Европа – „Виенската държавна опера“. Проектирана в стил „италиански ренесанс“, операта е една от най-величествените сгради във Виена и е истинска гордост за жителите ѝ. Отворена е през 1869 г. под звуците на представлението на моцаровото „Дон Джовани“.
Време е да обърнем и малко внимание на религията и да видим там, с какво ще ни впечатли архитектурата на Виена. Ще се докоснем до една от топ атракциите на града, в каквито обикновено се превръщат катедралите им. Катедралата „Свети Стефан“ е една красива сграда без симетрия, преминала през вековете и създавала ансамбъл от архитектура – от романски стил до готика. Катедралата е здраво свързана с австрийската история и в нея са се състояли много важни събития, като сватбата на Моцарт например. И понеже „Свети Стефан“ е устояла на толкова много поражения, като двете турски нападения над Виена, Наполеон и Втората световна, тя се е превърнала в символ на града, останал след всичко това като по чудо.
Виена наистина е град на мечтите и, когато го напуснете, у вас най-вероятно ще остане това носталгично чувство, с което е пропита емблематичната песен. Но заедно с него остават и „смехът и музиката“, остава и радостта, че сте се срещнали с този град, „облечен като кралица“.
