Стефания Патане присъства в плейлиста на Бинар почти от самото му начало, нещо като дамски сицилиански еквивалент на Винисио Капосела. Същата способност за изграждане на съвременна образност от аноними, в случая, от южния остров. Вокални пируети без ексцесии, с усет към ритмиката на другостта („Vai via”). Етно-джаз в съчетание с авторска поетична песен. Всичко, което новият век прави възможно в музицирането на различните.
Израстването на Патане в семейство с поколения музиканти е по-скоро нещо типично за страна като Италия, както и еманципирането ѝ от традиционните жанрове. Което в края на краищата отново я връща към тях, преосмислени и пресъздадени от самата нея и съпътстващите я музиканти, някои от които, вече второ десетилетие. Но именно склонността ѝ към джаз-импровизации я прави достатъчно свободна и като творец, и като интерпретатор. Добавяме експлозивността на съседната Етна и имаме емоционалния език на Стефания.
В албума си „Нов фокус” Патане разказва със страст, но и с дистанция за видимото и невидимото. Който е бил в родната ѝ Катания лесно ще си даде сметка за какво иде реч. За вътрешните закътани дворове и вътрешния залив, за вътрешното усещане за нещо извечно и може би затова с привкус на дежа вю. Красота и непокорство, непредвидимост и лекота -това е и почеркът на авторката, и характерността на певицата Стефания Патане. Скуката априорно е изключена. Дори и да сте с автофокус.
