Берлинското трио на китариста Андреас Брун, саксофониста Владимир Кърпаров и втори китарист Симон Райнър дава ясно определение на търсенията си с името на излезлия в началото на 2021 „New Urban World Melodic Grooves”. Да, формацията е нова и градска. Да, елементи от музиката на Владко също може да се причислят към „уърлд” – поне в очите и ушите на западняците. Брун изначално си пада по неравноделните ритми и се старае да ги свири на седемструнната си китара, докато Владко скатира а ла Трилок между две сола в третото парче „Swindia”, написано от швейцареца Ханс Хартман, с когото Брун свири преди четвърт век (името е смес между Швейцария и Индия). Мелодизмът също е завладяващ, особено в четвъртото „Sky”, повлияно от учителя на автора Райнър, който е самият Мутшпил, а по думите на Райнър, и от любимия му албум на Пат Матини и Чарли Хейдън „Beyond the Missouri Sky”. Груувът идва най-вече с ефектите от втората китара.
За отбелязване е и чувството за хумор на музикантите. Албумът започва с тема, озаглавена почти като слон в стъкларски магазин „To Act like a bull in a China shop”. Спокойно, китайският порцелан оцелява, но със сигурност имитации няма. Особено в следващия стандарт на Мингъс „Good bye pork pie hat”, където усещането е, че не свири трио, а поне квартет.
Тъгата в композицията на Владко „На мама” е светла сред леещия се саксофон и галените струни на китарата, преплетени от втората минута в една неразделна прегръдка почти до края на парчето. Но, за да бъде усещането за глобалност пълно, концепцията на проекта предполага и блуз (за Мъди Уотърс), и щипка фънк, но и нещо по-латиноамериканско, в случая – финалното танго – отново на Хартман, макар и с определен балкански привкус – перкусиите отново са на Владко.
