По време на Втората световна война градът на двата бряга на река Елба – Дрезден – почти не е бомбардиран. Това се променя във вечерта на 13 февруари, 1945 г., когато британски бомбардировачи „Ланкастър“ започват своята мисия да изравнят града буквално със земята. Дълго време Дрезден е в развалини, но малко по малко се възражда от пепелта като истински феникс. Почти пълната му реконструкция днес го превръща отново в един от най-красивите градове на Германия, пропит с изкуство и култура, наслоени през вековете и запазени като Държавни художествени колекции Дрезден. Тези ценни колекции са изложени в древни сгради, които сами по себе си са магнит за посетителите на града.
Смъртоносно небе
Въпреки че по време на Втората световна война Дрезден е бил цивилен град, в който не е имало военни съоръжения, нито е бил от определящо значение за изхода на войната, изведнъж той се оказва мишена. Мишена, в която се прицелва смъртта под формата на „Ланкастъри“, разпределени в две вълни. В 22.14 ч. първите бомби политат от небето над Дрезден и този огнен ад ще продължи до 15 февруари, взимайки около 25 хиляди цивилни жертви.
Причината Дрезден да се окаже в пламъци е, че Великобритания и САЩ осъзнават важността на града като транспортен възел и неговото изваждане от строя ще попречи на Германия да прехвърли своите войски от западния на източния фронт. Така небето над цивилния Дрезден се оказва смъртоносно, а до днес на 13 февруари всяка година градът почита паметта на загиналите.
„Флоренцията на Елба“ – така се е наричал Дрезден преди бомбардировките, останали в историята като едно от най-спорните решения в политическия живот на Европа, наричано от много „военно престъпление“. След него от „Флоренцията на Елба“ остават само руини. Няколко месеца след това войната приключва и под съветско управление оцелелите граждани се заемат да разчистят това, което е останало от тяхното саксонско бижу. Възстановяването не само на града, но и на вярата започва.
Издигане от пепелта
В периода 1952 – 1990 г. голяма част от важните исторически сгради са реконструирани. Макар че с цел да се забрави миналото на града като кралска столица на Саксония тогавашната управа решава да възстанови много от районите в „социалистически модерен“ стил, Дрезден все пак започва отново да придобива от миналата си красота.
Бароковият комплекс „Цвингер“ е може би най-известната сграда в Дрезден и една от най-важните барокови сгради на Германия. Поръчана от управляващия тогава владетел Август Силния, сградата е завършена през 1732 г. и е била истински бароков шедьовър – оранжерия, градини, богато декорирани павилиони и галерии, аркади – едно представително място за празненства.
По време на бомбардировките „Цвингерът“ е ударен силно, но малко по-късно е реставриран, като днес е дом на няколко музеи и галерии, най-впечатляващата от които е Галерията на старите майстори. Това е една изключително ценна колекция от картини, събрана през вековете, като началото се поставя през 1560 г. със създаването на Kunstkammer – кабинетът по изящни изкуства. Въпреки че преди бомбaрдировките колекцията е успешно евакуирана, много ценни картини са изгубени тогава. Днес могат да се видят картини на Рафаело, Рубенс, Рембранд и много други „стари майстори“. Освен галерията в „Цвингера“ се намират и Порцелановата колекция, Скулптурната колекция и Физико-математическият салон.
През 1931 г. се взима решение в сградата на „Цвингер“ да остане само колекцията от „стари майстори“, а произведенията на изкуството от 19-и и 20-и век да се пренесат в „Галерията на новите майстори“. Тя от своя страна се помещава в сградата „Албертинум“, построена през 1887 г. в неоренесансов стил и е посветена на саксонския крал Алберт. По време на бомбардировките тя е повредена, а в камион изгарят готовите да бъдат пренесени 196 броя произведения на изкуството. При походът на нацистите срещу модерното изкуство, наречено от тях „изроденото изкуство“, пък се конфискуват и разпродават много от по-екстравагантните „опасни“ за обществото картини. „Албертинум“ е реставрирана до 1953 г. и днес могат да се видят произведения на Дега, Ван Гог, Моне и много други.
На площад „Театерплац“ се намира една от най-любимите и важни сгради на Дрезден – операта „Земпер“. Тя се намира в непосредствена близост до брега на р. Елба и е открита през 1841 г. За съжаление оттогава претърпява две разрушителни събития – пожар през 1869 г. и бомбардировките от 1945-а. За нейната красива ренесансова фасада се говори много, но това, с което е известна тя е нейната акустика, конкурираща дори Ла Скала в Милано. „Земпер“ е реконструирана така, че да изглежда почти идентично на вида си преди войната.
Църквата „Фрауенкирхе“ е истинският символ на Дрезден. Не само заради историческата си и архитектурна ценност, която представлява, а и заради нейната сантиментална стойност. Църквата е построена през 1743 г. в бароков стил, а каменният ѝ купол е един от най-големите в Европа. Също като куполът, органът на църквата е уникален – дело на майстора Готфрид Силберман, първите му звуци произвежда не кой да е, а Себастиян Бах.
Както казахме, църквата има сантиментална стойност. По време на тридневните бомбардировки нейните пясъчни колони успяват да устоят на ударите и да удържат огромния каменен купол. Удържат го достатъчно, че потърсилите убежище в криптата на църквата 300 души да успеят да се евакуират. „Фрауенкирхе“ се срива на 15 февруари, 1945-а, под нагнетения от пожарите въздух, а управата на града решава да не я реконструира и да остави купчината отломки да напомня за стореното.
След обединението на Германия през 1990 г. започва и новият живот за „Фрауенкирхе“. Нейното забвение приключва, изваждат се историческите чертежи и реконструкцията ѝ най-после е факт. Купчината от отломки, символизираща рухналите вяра и живот по време на войната, започват да се съживяват и издигат нагоре. Новата сграда е завършена и тържествено открита през 2005 г.
Жертва на едно военно престъпление, цивилния Дрезден е сринат със земята. Неговите граждани обаче успяват да го изтупат от пепелта, да положат старите камъни с нови основи и да преоткрият красотата му, превръщайки го отново във „Флоренцията на Елба“.
