„Хладнокръвно“. Така би се казвало детективското приключение, което американският автор Труман Капоти предприема, разследвайки едно истинско убийство в провинциален град в Щатите. В разплитането на това ужасяващо престъпление се включва и известна приятелка от детството му и те, като едни истински детективи, започват да вървят по нишката, оставена във все още потресеното и сковано от страх градче. И всъщност… точно „Хладнокръвно“ се казва иновативният роман на Капоти, излязъл изпод журналистическите му записки по време на това дълго и мистериозно пътешествие, споделено с приятелката му – писателката Харпър Ли.
Един „духовен сирак“ и съседското момиче
Труман Стрекфус Персонс още от съвсем малък е обсебен от писането. Роден в Ню Орлиънс, Луизиана през 1924 г., само на 4 г. той ще трябва да се премести на място, което ще се окаже донякъде съдбоносно за него. Майка му, красавица с титла от местен конкурс, ражда сина си на 16 г. и до 20-та си годишнина вече е разведена с неспособния си да се задържи на едно работно място съпруг. Това води малкото разтрогнато семейство до Монровил, Алабама, където роднините да встъпят в длъжност и да отгледат малкия Труман. Именно в това градче той ще се запознае и ще стане най-добър приятел със съседското момиче – бъдещата авторка на „Да убиеш присмехулник“ и по-малката от него с две години Харпър Ли.
В Монровил момчето е отгледано от лели и братовчеди, а младата му майка често го изоставя в търсене на финансова стабилност в лицето на заможни мъже. И затова, когато не е с най-добрата си приятелка, той се чувства самотен и съвсем от малък започва да открива утеха в писането. Той е изключително различен от всички деца, много по-интелигентен, чувствителен и възприемчив, както той скромно казва за себе си по-късно. Той дори съвсем сам се научава да пише и чете на 5-годишна възраст и нарича себе си „духовен сирак“. Именно писането и четенето е другото, което свързва Харпър и Труман и те започват заедно да създават истории на пишеща машина, предоставена им от бащата на Ли. И така, освен в „партньори в престъпленията“ на едно детство, те се превръщат и в партньори в изкуството.
Малко по малко това се превръща в истинска обсесия за малкия Труман. По негови думи той започва да пише „сериозно“ още на 11 години, връщайки се вкъщи и правейки това в продължение на 3 часа. Точно както другите деца упорито са практикували пиано или цигулка например. Неговата мания по писането дори му спечелва признание за първата му публикувана творба в детски писателски конкурс.
В един „хубав ден“ обаче, майката на Труман, която впоследствие ще извърши самоубийство, се омъжва за кубинския бизнесмен Джоузеф Капоти, който осиновява сина ѝ и той приема неговото име. Труман Капоти тогава е на 13 години и тъй като новото му семейство се намира в Ню Йорк, той трябва да се премести при тях, изоставяйки малкото градче в Алабама и съседското момиче, което някога ще го превърне в персонажа Дил от „Да убиеш присмехулник“.
Партньори в престъплението. Отново.
В ранните часове на 15 ноември 1959 г., в малкото провинциално градче Холкъм, Канзас, в къщата на заможния и уважаван фермер Хърб Клътър се случва нещо ужасно. Във фермата, през незаключените врати на миролюбивото семейство, влизат бившите затворници Ричард Хикок и Пери Смит. Двамата са водени от план, зародил се в главата на Хикок, докато е още в килията си. Неговият съкилийник е бивш работник във фермата на Хърб Клътър и има бегли спомени за сейф с много пари, намиращ се в кабинета на къщата. След като излиза от затвора Хикок взима за съучастник Смит и двамата се отправят към имението, влизат посред нощ и след като откриват, че такъв сейф липсва, в яростта си събуждат четиричленното семейство и го убиват. Тогава извършителите изчезват от къщата с един бинокъл, едно портативно радио и по-малко от 50 долара.
В общи линии точно това прочита на 16 ноември 1959 г. Труман Капоти в статията на New York Times, вестникът, за който работи отдавна. И тогава у него се заражда идеята за разследване, неразгаданото убийство го вдъхновява и той започва да планира своето пътешествие до малката общност на Холкъм, Канзас. Тогава Капоти вече е популярен автор, издал романа си „Други гласове, други стаи“, множество успешни къси разкази като „Мириам“ и „Спомен за една Коледа“, както и новелата „Закуска в „Тифани“. Сега обаче той ще се отправи към нови висоти в писането, започвайки нов според него жанр – „неизмислен роман“, – който ще вплете в себе си документални факти и фикция. За целта обаче му трябва партньор.
След ранния успех на Капоти, Харпър Ли се е преместила в Ню йорк по негово настояване и тяхното приятелство се запазило във времето. Тя дори става прототип на героиня на Капоти в „Други гласове, други стаи“. И именно тя е и изборът му за „асистент изследовател“ в пътуването до Канзас. Ли се съгласява да поеме работата, защото точно е предала финалния ръкопис на „Да убиеш присмехулник“ и сега е напълно свободна в своето очакване.
На 15 декември 1959 г. двамата се настаняват в най-близкото до Холкъм градче, в което има хотел, и започват своето разследване. Точно както в детството им, те са „партньори в престъпление“, този път малко по-буквално от преди. Екстравагантният Капоти е предпазлив към Канзас от самото начало, но и Канзас му отвръща със същото. Открит хомосексуалист, според много – снобар, нисък на ръст, със странен глас и питащ въпроси относно кой кого е убил… Всичко това е прекалено далечно и странно за провинциалното и все още изплашено население в областта. За тях по-скоро Капоти бил свързан с убийствата. Но тук се включвала Ли с нейната топлота и съпричастност, с които печелила доверието на местните. Тя била всичко, което Капоти не бил. За тях тя била фантастичната, чувствителна госпожа със странния приятел.
Разследването протича бавно и не както Капоти очаква, когато една вечер телефонът звъни. Отсреща гласът казва, че след няколко седмично укриване престъпниците – Хикок и Смит са заловени в Лос Анджелис.
Това всъщност не слага край на проучването на Капоти – напротив, приема нови измерения. Писателят прекарва следващите пет години в продължителни разговори с престъпниците Хикок и Смит и вече няма и грам от снобарското му и екстравагантно държание, което той често използва като маска. На разговорите на четири очи с убийците с проблемно детство наяве излизат и неговите демони от миналото, които му помагат да спечели доверието на двамата мъже. Капоти проследява цялото дело през годините до самата екзекуция на Хикок и Смит, случила се на 14 април, 1965 г.
„Хладнокръвно“ излиза през 1966 г. и освен в истинска сензация се превръща и в пример за жанра „документален роман“ и „новата журналистика“, а с него се създава и новият жанр „истинско криминале“. Фурорът и славата са пагубни. Капоти се спуска надолу по спиралата на алкохола, наркотиците, партитата в „Студио 54“ и светлините на прожекторите. Всичко, от което Харпър Ли се оттегля. Оттегля се и тяхното приятелство, след като „Да убиеш присмехулник“ се е превърнала в сензация и през 1961 г. е спечелила „Пулицър“.
Ревността на Капоти го заслепява и той дори не признава официално нейния принос към разследването за „Хладнокръвно“. Това наранява дълбоко Ли, тя се оттегля от светския живот, а Капоти затъва все повече в него. Докато през 1984 г. не умира поради цялостно влошеното от зависимостите му здравословно състояние. Чувствителното, наранено и остроумно момче обаче винаги ще наднича от редовете на „Да убиеш присмехулник“, където неговата приятелка от детинство го е увековечила в образа на Дил.
