Знаем, че Европа предлага наистина прекрасни кътчета и затова много често скандинавските страни остават пренебрегнати: далече са, студено е и някак неприветливо… Но хората, които са били знаят, че всичко, абсолютно всичко си заслужава, защото спиращите дъха гледки с гъсти гори и кристални езера са просто магически. Можете да се впуснете в този уникален природен микс, залагайки на безопасността, високия стандарт и удобството на модерните им градове. Точно такъв град е Хелзинки – сравнително младата столица на Финландия, в която може да не откриете толкова стара архитектура, но със сигурност ще потънете в интересната му история и култура. И за момента може би ще трябва само да си представим, че сме там.
Хелзинки с многолика душа
Когато през 1808 г. Швеция е принудена да обяви война на Русия в борба за Финландия, която тогава е част от Швеция, Хелзинки попада в обстрела на поредната Шведско-руска война. Градът е опожарен, анексиран към Руската империя и превърнат в столица на Великото княжество Финландия. А след това е възстановен по начин, чийто облик да е достоен за един град в имперските граници, редом до тогавашната велика столица Санкт Петербург.
Градът Хелзинки е реконструиран от родения в Германия архитект Карл Лудвиг Енгъл в неокласически стил, като една от най-видните (буквално) сгради е Хелзинкската лутеранска катедрала. Завършена през 1852 г., нейната голяма и бяла осанка с високия зелен купол, обграден от четири по-малки, се превръща в отличителна гледка за града.
Катедралата се издига в центъра на Хелзинки, на емблематичния „Сенатски площад“, който е една своеобразна архитектурна алегория на четирите сили на града: религиозната, политическата, научната и търговската. Тези сили са олицетворени съответно от Катедралата, Правителствения дворец, Хелзинкския университет и една от най-старите сгради в града – каменната къща „Седерхолм“, принадлежаща на търговец със същото име и датираща от 1757 г.
Именно неокласическият бял облик на града му печели не само наименованието „Белият град на Севера“, но и приликата със Санкт Петербург, която пък го превръща в честа снимачна площадка на холивудски филми. Тъй като по време на Студената война американците нямали достъп до Русия, те използвали пейзажа на Хелзинки като заместник на руските градове. Така Хелзинки почти не се появява като себе си по филмовите ленти, а се представя най-вече за съседа си Санкт Петербург.
Безспорно архитектурният символ на могъществото на Руската империя обаче е „Катедрала Успенски“ – считаната за най-голямата православна църква на запад. Завършена през 1868 г., църквата дължи открояващата се червена фасада на 700 хил. червени тухли, пренесени за строежа от разрушената през Кримската война крепост „Бомарсунд“. Църквата е построена на малък хълм над града, намиращ се в богатия квартал „Катаянока“, който технически се приема за малък остров, тъй като е разделен от сушата с тесен воден канал, построен през 19 век. Гледаща над града отгоре, катедралата придобива още по-магичен червеникав цвят при залез слънце.
Руското влияние се усеща наистина силно в облика на града, но има една друга държава, която също е оставила своя отпечатък върху Финландия. Тя е част от Швеция от 1323 г. до 1809 г., когато руснаците я завземат, и поради тази причина днес официалните езици са два: финландски и шведски.
И тъй като с „Катаянока“ практически се насочихме към морето, а всеки крайморски град крие по някоя тайна по-навътре в морската шир, нека продължим разходката си, навлизайки в Балтийско море. Спокойно, няма да е много навътре, тъй като само на около 4 км, превзети с ферибот, тръгващ на всеки 20 минути, ви очаква нещо много специално. Туристическа атракция, но и нещо много повече. История и една малка общност.
Разположена на малък архипелаг от 8-те острова „Вълчи шпери“, 5 от които – свързани с мостове или наноси, се намира районът „Суоменлина“/„Свеаборг“, носещ името на морската крепост, увековечила това място. Тя е построена след края на Руско-шведската война от 1741 – 1743 г. Точно така, Русия и Швеция отдавна мерят сили в стремежа си да запазят Финландия за себе си. И понеже тогава Финландия е все още част от Швеция, а Русия започва доста сурово да настъпва към тази си цел, шведите решават, че е време да се укрепят. И ето че крепостта под името „Свеаборг“ („Замък на Швеция“) започва да се издига върху малкия архипелаг.
Както вече разбрахме по-назад в статията, Русия надделява над Швеция и през 1808 г. крепостта, както и цялата финландска земя, попада в ръцете им. С това приключва близо седем вековния шведски период във финландската история и се поставя началото на източното влияние.
След като през 1917 г. обаче Финландия получава своята независимост, крепостта е прекръстена на „Суоменлина“, или „Замък на Финландия“ въпреки че и до днес е позната и с двете си имена. Освен много история на открито на архипелага ви очакват ресторанти, кафенета, музеи, работеща корабостроителница, галерии. Затворът, основан там след Гражданската война е все още активен, макар и с вече по-разнообразни функции, използвайки „отворен модел“. В него работят по конструкцията на крепостта затворници, подготвящи се за свободата.
На островите живее и малка общност от около 900 души, превръщайки я в град в града. През 1991 г. крепостта е приета в семейството на Юнеско, бидейки важна част от историята на три държави: Швеция, Финландия и Русия.
Космополитният Хелзинки ви очаква на брега на Балтийско море, за да ви разходи по всички негови кътчета, носещи отпечатъка на своите съседи и превърнали го в това, което е днес. И не се заблуждавайте – климатът може да е много студен, но градът и хората му са топли и гостоприемни. А топлината вътре в нас е най-важна.
