Клишето казва, че случайностите никога не са случайни, а напротив – те често се случват, когато трябва, за да предопределят съдбоносно живота ни. Точно това се случва с Лий Милър. Тя от малка е закърмена с фотография, но едва ли е предполагала, че ще стигне до Vogue – едно от най-известните модни списания. Една случайна среща обаче белязва завинаги живота ѝ.
Елизабет Лий Милър, както е истинското ѝ име, е родена на 23 април 1907 г. в Ню Йорк, САЩ. Тя е второто дете в семейството, като има един по-малък и един по-голям брат. Още от съвсем малка се докосва до света на фотографията, а виновник за това е бащата Теодор Милър, който е запален по снимането. Като единственото момиче в семейството малката Лий Милър се радва на внимание от негова страна и още в невръстна възраст започва да позира на баща си. Това ѝ оказва силно въздействие и впоследствие тя започва да се интересува от изкуство, и по-специално от фотография. Учи сценични изкуства в Париж, а след това отново се връща в Ню Йорк, за да продължи да изучава дебрите на изкуството.
И така докато една случайна среща я прави модел на едно от най-престижните списания за мода. Лий Милър тръгва да пресича улица в Манхатън, но забравя да се огледа и не вижда приближаващата кола. Тогава една мъжка ръка я дръпва на тротоара и я спасява от един вероятно пагубен инцидент. Тази ръка принадлежи на Конде Наст – издателят на Vogue. Оказва се, че точно тя е новото „модерно момиче“, което издателите търсят. И така на 15 март 1927 г. Лий Милър огрява корицата на Vogue. През следващите няколко години тя е един от най-търсените модели и застава пред обектива на едни от най-известните фотографи.
На Милър обаче това много бързо ѝ омръзва и тя решава да застане от другата страна на обектива. Заминава за Париж, където става ученичка на Ман Рей – един от най-влиятелните сюрреалистични фотографи. И въпреки че той отказва да приема ученици, Лий Милър бързо се превръща в негова муза. Те се сближават толкова много, че е трудно да се определи авторството на много снимки от този период. Голяма част от фотографиите, които прави Милър тогава, са приписвани на Ман Рей. Голямото откритие на Лий от тези години е соларизацията, която представлява техника за игра със светлината. Според повечето източници тук отново изиграва роля „случайността“. Мишка минава през краката на Милър, докато работи в студиото. Тя светва лампите и така открива соларизацията. Това е един от най-плодотворните периоди за нея. Освен че прави множество снимки в духа на сюрреализма, тя се запознава с художници като Пабло Пикасо и Макс Ернст, снима се и във филма „Кръвта на поета“ на Жан Кокто.
След Париж Милър се завръща отново в Ню Йорк, където основава свое собствено студио за фотография. Животът я отвежда и в Кайро, където според критиците прави едни от най-забележителните сюрреалистични фотографии. Обрат в живота на Лий Милър предизвиква избухването на Втората световна война. Тя пренебрегва притесненията на близките си и заминава за фронта като военен кореспондент. Придвижва се с 83-та пехотна дивизия и прави снимки отново за Vogue. Успява да заснеме ужасите на войната – от умиращите хора на фронта до зверствата в концентрационните лагери на Бухенвалд и Дахау. Противно на очакванията ни, най-прочутата снимка от този период е на Милър във ваната на Хитлер. След като американските войници освобождават хората от концентрационния лагер в Дахау, Милър се насочва към апартамента на Фюрера. Влиза във ваната, а пред нея оставя мръсните си ботуши. Емблематичната фотография е заснета от Дейвид Шърман – кореспондент на Life, с когото тя си сътрудничи на фронта.
След края на войната Лий Милър се омъжва за британския художник Роланд Пенроуз, на когото ражда син. Ужасите на фронта обаче белязват завинаги живота на Милър. Тя започва да получава пристъпи на депресия и е диагностицирана с посттравматично стресово разтройство. Никога не успява да забрави гледките от войната и посяга към алкохола. Въпреки тъжния край животът на Лий Милър е пример за това как „случайностите“ се оказват съдбоносни и от модел на Vogue се озоваваш като фотограф на фронта.