Най-общата дефиниция за речник е „книга, в която по определен начин са подредени думи и според вида на речника са дадени сведения за тях“. Звучи ясно и точно. Искаш да разбереш значението на дадена дума, какво означава, как се пише и произнася – отваряш съответния речник, прочиташ кратката статия и мислите ти се подреждат. Но какво се случва, когато не става въпрос за думи, а за два съвсем различни свята? Как ще изглежда речникът тогава? Отговор на този въпрос ни дава писателката Дубравка Угрешич.
Тя е добре позната на българската публика, защото голяма част от нейните книги са преведени – „Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Баба Яга снесла яйце“, „Лисица“ и др. Дубравка представлява интерес и заради българските си корени, защото е плод на любовта между баща хърватин и майка българка. В началото на 90-те години доброволно избира изгнаничеството, а причината е, че заема неутрална позиция между сърби и хървати по време на войната в Югославия. През 2019 г. тя посети България, за да приеме почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. А лекцията си прочете на български език, който Дубравка поддържа с четене и гледане на новини.
Една от най-известните нейни книги е „Американски речник“, която има наглед прост, но всъщност много дълъг и сложен генезис. През 1991 г. Дубравка е поканена да чете лекции в университета Уилсън в Мидълтаун, Кънектикът. Пътят ѝ минава през Амстердам, където тя пише кратък текст за един холандски ежедневник. Когато вече е в Америка, тя получава предложение от вестника да списва колонка от хиляда думи, която тя назовава „Моят американски речник“. И така се появяват есетата, които днес познаваме като книгата „Американски речник“. Когато се наема да преписва текстовете на своя чудноват речник, по погрешка натиска f вместо d и така речникът се превръща във фикция, dictionary неволно става fictionary. И така книгата излиза под различни заглавия. На хърватски може да бъде намерена под името „Аmerički fikčionar“, на български е позната като „Американски речник“, на холандски се появява като „Националност: няма“ (Nationaliteit: geen), а на английски заглавието е „Приятен ден: от войната на Балканите до американската мечта“ (Have a Nice Day: From the Balkan War to the American Dream).
Това многообразие от заглавия и на пръв поглед неволната грешка ни показват колко сложна е книгата и как случайностите понякога всъщност не са съвсем случайни. Речникът на Дубравка Угрешич не е типичният такъв, защото не е подреден по азбучен ред и не ни предлага само кратки информативни статии. Това е книга за два различни свята, където реалност и фикция са толкова силно преплетени, че е трудно да разпознаеш къде приключва едното и започва другото. От едната страна е разпадащата се Югославия, от другата е Америка, която изглежда „като някаква друга планета“. От едната страна са войната и мазетата убежища, от друга – ко́лата и Мики Маус. Някъде по средата е човекът, който е изгубил пътя и се разпада:
„- Откъде сте? – пита ме млад фламандски фотограф, опитвайки се с въпроса си да смекчи напрегнатото ми лице.
– От Загреб – отговарям.
– А къде е това? – пита нехайно младият фотограф, дъвчейки дъвка.
Наистина, къде е това? В Хърватия. В страната, която още не съществува. А къде е това? В Югославия. В страната, която вече не съществува…“
Речникът на Дубравка Угрешич сблъсква два свята, които са си взаимно непознати. На Балканите са хората, които плетат пуловери в мазето, където се крият от бомбардировките. В джоба им задължително стои личната карта, за да ги идентифицират, ако бъдат убити. В Америка хората са безгрижни, практикуват джогинг и ходят на фризьор. А между тях е пропастта, която трудно се обяснява. Тази разлика не е само заради разграничението Европа-Америка, а заради невидимата граница в самата Европа: „В кафене Bodega Keyzer пия кафе и пиша на листче опозиционни двойки. Организирано, вдясно – дезорганизирано, вляво; демокрация – замяна на демокрацията с демократични символи; цивилизованост – примитивизъм (…) Дясната колонка изписвам под Западна Европа, лявата – под Източна Европа. И изведнъж виждам тази Източна Европа (…) Бърше устата си с ръка, говори твърде високо (…) долавям в очите ѝ блясък на отчаяние и хитрост едновременно, съзирам паническа нужда от гражданин втора категория да се превърне в някой. Моята сестра, моята тъжна Източна Европа.“ Пропадането е започнало още между Западна и Източна Европа, за да се превърне в непреодолимата пропаст между Америка и Източна Европа.
През 2020 г. излезе ново и преработено издание на „Американски речник“, в което Дубравка Угрешич оставя послепис. От първото издание са минали над 20 години, войната е свършила, а Югославия се е разпаднала на Хърватия, Сърбия, Косово, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония. За тези години човекът би трябвало да е намерил себе си, да е разбрал своята принадлежност. Светът би трябвало да се е променил и пропастта да се е смалила. Дали обаче това наистина е така? Оказва се, че светът осезаемо се променя технологично, но войната и самотата никога не са си отивали: „В часа, когато, напълно сломена, наблюдавах разрушаването на кулите близнаци на телевизионния екран, помислих, че се руши светът. От този момент всичко стана възможно, нещо повече – всичко получи своето ускорение. Всеки ден се случва насилие, всеки ден избухва някаква бомба, всеки ден някакъв смахнат убиец връхлита върху минувачи с камиона си, някакъв луд размахва меч, нож или брадва в публичното пространство, повличайки със себе си в смъртта тълпи хора (…) Живеем във война, всеки воюва с всеки.“
Според Дубравка Угрешич смисълът на повторното публикуване е в „диалога между две времена, отдалечени едно от друго почти четвърт столетие“. Възниква обаче въпросът колко точно различни са тези две времена. Дали наистина нещо се е променило? „Американски речник“ събира разпилените думи и светове, но не дава окончателни отговори. Войната и самотата не изчезват, просто изглеждат по различен начин. Човекът напредва технически, но все още търси себе си в самотата си.
Цитатите са по изданието от 2020 г. в превод на Жела Георгиева.
