След работата си с филхармоничен оркестър, “Де-Фаз” отново изненадват с… коледен албум. Но втръсналите коледни песнички почти отсъстват, а ако ги има са направо като нови. От „Джингъл белс” а ла “Кафе дел Мар” до „Тиха нощ”, изпята на френски и японски. Доста са и авторските им композиции, немалко са и препратките и версиите.
Началото е като празнуване на Копакабана (ако си спомняте финалната сцена на „Coisa mais linda”), като боса-реминисценциите доминират с хумор невъзможното там снежно парти („Let it snow”). Немалко въпроси повдига и включването на „Moon River” в подборката им, но от „Фазаделик” дават жокер. Неслучайно името на албума е „Да разопаковаш коледния си подарък” (в единствено число), а за изпълнители са писани „De-Phazz & Co” (не че нямат гости, за тях след малко). Дизайнът допълнително говори за връзката с “Тифани” (шрифтът и особено кутийката, където бижуто е перце) и съответно филма, откъдето е оригиналът на парчето.
Да, музиката на хайделбергските лъндж/изи лисънинг пънкове, както ги наричат някои, е лека като перце, изваяна като бижу и пасваща идеално за слушане както на път, така и на маса, както навън, така и у дома. Честата им гост-вокалистка Пат Епълтън сега се изявява в нещо, като оркестрални и блуз коледни пиеси („Noel alone”, „Snow gone”). Друг дамски вокал с нюанси на дежа вю е дъщерята на известния френски актьор Брюно Кремер (комисарят Мегре), Жана Кремер, в авторското ѝ „Писмо до Дядо Коледа”. Аранжиментите са излъскани като извадените от кашоните лански украшения и допринасят по същия начин за очакванията за топлота и уют. Абстрахирайки се от заглавието и от няколкото тематични песни, останалите стават за слушане и след празниците. Или поне като успокоение, че и в най-лошото време може да има и нещо хубаво.
