Мини-поредицата за джаза отвъд сиглите обръща внимание на едно трио с името 3МА. Звучи като на български, но става дума за трима МАгьосници, трима МАестри на струнните, идващи от МАдагаскар (Раджери с валиа, вид арфа), МАроко (Дрис ел Малуми, уд) и МАли (Балаке Сисоко, кора). Балаке е най-добре познат с работата си с челиста Венсан Сегал и другия безспорен майстор на кората и негов братовчед, Тумани Диабате. И тримата, но най-вече Ел Малуми, са част от средиземноморската формация на Жорди Савал „Хесперион 21”. Раджери има над три десетилетия сценично присъствие с тубуларната си арфа, още в 2002 става носител на музикалната награда на РФИ, организира в родината си музикален фестивал, занимава се с музикотерапия и всячески се бори с обезлесяването на острова, включително и като тема на операта му за деца, поставена в Париж.
Първите им съвместни изяви са в първото десетилетие на новото хилядолетие, първият им албум е записан по същото време от белгийски лейбъл, но признанието идва със излезлия през 2017 „Anarouz”. Турнето им в 2020 в по-голямата си част бе отменено, но благодарение на участието им в последния WOMEX на живо в 2019 музиката им достигна до по-широк кръг ценители. Защото работата им е именно това – предавайки по съвременен начин традицията, да я отворят към другостта. Отдава им се отлично, както импровизацията. Тоновете са прозрачни, ритмиката – въздушна, споделената радост – заразна.
Досегашния творчески път на всеки един от тях има доста пресечни точки със западните музикални традиции, от класическите до джазовите. Но ако понятията „уърлд мюзик” и „етно-ритми” имат смисъл, който по света и у нас се свързва с български гласове, то майсторството на африканските струнни, демонстрирано от 3МА, е не по-малко впечатляващо. Вибрациите им трудно могат да бъдат разчленени, енергийният им заряд е общ, въпреки отделните сола и това още повече ги сближава с българското хорово пеене. Останалото е надеждата (името на албума им в превод), че тяхната отдаденост на добрата музика ще достигне до съзнанието и на онези, за които термин като „нова традиция“ е оксиморон:
